Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2014 11:03 - Диктатът на малцинството
Автор: vaskud Категория: Други   
Прочетен: 437 Коментари: 0 Гласове:
3



Абсурдите на посткомунистическото правосъдие,
диктатът на малцинството,
имената на предателите,
как, догде малка бе змията, не й бе строшена главата

или

РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 21 АПРИЛ 1992 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 1 ОТ 1991 Г.

Обн. ДВ. бр.35 от 28 Април 1992г.

(Със съкращения)

Конституционният съд в състав: Асен Манов - председател, и членове: Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев, в закрито заседание, проведено на 13 април 1992 г. с участието на секретар-протоколиста Снежана Петрова, разгледа докладваното от съдията Александър Арабаджиев конституционно дело № 1 от 1991 г. ... .. .. ...

Въз основа на изложеното Конституционният съд

РЕШИ:

1. Отхвърля искането на 93-ма народни представители от състава на Великото народно събрание, към което са се присъединили и 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България.

2. Отхвърля искането на 53-ма народни представители от 36-о Народно събрание за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г.

3. Прекратява производството по делото в частта относно искането на 93-ма народни представители от състава на Великото народно събрание, към което са се присъединили и 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 44, ал. 2 от КРБ

Съдиите Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев са подписали решението с особено мнение по т. 1 и т. 3 от диспозитива, което е приложено към делото.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев
по к.д. № 1/91 г.

Изразяваме следното свое становище по въпросите, които съставляват негов предмет.

1. Основният въпрос е повдигнатият от народни представители от Седмото велико народно събрание спор за конституционността на Движението за права и свободи (ДПС)…

2. Основанието, на което е разгледано (и отхвърлено според точка 1 от диспозитива на решението) искането, е сведено до чл.11, ал.4 от Конституцията. Тази конституционна разпоредба гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."

За да се даде обективен отговор на въпроса, дали ДПС е противоконституционно на това основание, е необходимо да се разкрие съдържанието на разпоредбата на чл.11, ал.4 от Конституцията в първата й част, т.е. в частта, която се визира от искането и която въздига в нарушение на Конституцията самото образуване (в смисъл и на съществуване) на политическа партия на етническа и/или верска основа, без да се има предвид нейната дейност. (Доколкото дейността сама по себе си може са обуслови друго основание за противоконституционност.) …

3. Като се вземе за основа това разбиране на чл.11, ал.4 от Конституцията, разрешението на спора за конституционността на ДПС трябва да бъде в смисъл, че движението, разглеждано като организация, която осъществява политическа дейност, присъща само на политическите партии, е противоконституционно.

При прилагането на изложеното разбиране за съдържанието на чл.11, ал.4 от Конституцията е нужно изясняването му в още една насока. …. Упражнявайки правомощието си по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията, Конституционният съд се произнася по спорове за конституционността на вече образувани (включително и вписани по реда, предвиден в ЗПП) партии, на съществуващи партии. налага се изводът, че употребеният израз ("образуват") трябва да се разбира не само в смисъл на формиране, но и на съществуване, осъществяване на дейност и т.н…

Движението за права и свободи е изградено и осъществява политическа дейност на етническа и верска основа по смисъла на чл.11, ал.4 от Конституцията и поради това е противоконституционно, защото:

а)… Именно това заявяват авторите на програмата на ДПС, за да обосноват учредяването на движението, наречено в уводната част на програмата Движение за права и свободи на етническите общности. Възстановяване на пълноправното положение на "мюсюлманското население" е в известен смисъл цел на движението... Не е спорно следователно какъв е персоналният субстрат на движението и че инициаторите за неговото основаване са граждани с турско етническо самосъзнание и/или ислямско вероизповедание.

Впрочем това в програмата е изрично заявено, като е декларирана "специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено "Движението...", както и чрез неколкократното изтъкване на цели и задачи, които сочат на общностноопределящите признаци: език (турски) и религия (мюсюлманска).

б) Цитираният израз от програмата премахва всякакво двусмислие относно "основата" на ДПС, а данни в тази насока дават и редица други текстове от нея:

- т.1.1.: "Възвръщане на гражданското самочувствие на мюсюлманското население на територията на НРБ като пълноправни граждани";

- т.1.3.: "Приобщаване на мюсюлманското население към социално-икономическия и обществено-политическия живот на НРБ";

- т.1.7.1., т.1.7.2., т.1.7.3. и т.1.7.4.: "Изучаване на турски език в началните, основните и средните училища и възстановяване на специалността "турска филология", "Издаване на литература, списание и вестник на турски език"; "Организиране на предавания по радиото и телевизията, концерти на местни състави на турски език"; "Създаване на мрежа от културни клубове на малцинствата".

г) Освен това, дори и схващана само като персонален субстрат, основата на ДПС не се изчерпва със състава на учредителите му или на неговите членове…Не може да не се вземе предвид електоралната база на движението...

- В кандидатските листи се включват имената на общо 149 лица, като някои от тях - 16, са регистрирани в по два избирателни района. Сред кандидатите преобладават лица с турско етническо правосъзнание;

- ДПС е получило мандати в посочените 12 избирателни района.

Тези данни, съпоставени с данните, получени от Националния статистически институт (с писмо № 02-02-4 от 30 март 1992 г.) за броя на турското население в страната и относителния му дял спрямо общото население, дават възможност да бъде направен изводът, че ДПС е получило мандати в тези райони на страната, които са населени с граждани с турско етническо самосъзнание

Отбелязаните съвпадения не могат да бъдат пренебрегнати независимо от това, че изборите се провеждат с тайно гласуване и поради това е трудно да се твърди, че известни групи избиратели са гласували по определен начин…

д) Етническата и верската характеристика на основата, на която е изградено и осъществява политическа дейност ДПС, се допълва и потвърждава от ценностната система, върху която тази организация проектира програмните си цели и задачи и с оглед на която определя политическите си действия. Без отново да се възпроизвеждат посочените основни моменти от програмата на движението, може да се приеме, че те са ориентирани към определени части от населението на България, че ДПС е създадено, за да апелира преди всичко към мюсюлманското население в страната. Именно това население (в случая се използва по-общият общностнообразуващ признак, тъй като двата признака често се съчетават) съставлява адресат на ценностите, идеите, целите и задачите на ДПС. Неговите групови и индивидуални (но доколкото индивидите принадлежат към групата) интереси изразява и цели да удовлетвори движението. Това надхвърля споменатото "компенсаторно средство", защото дейността на движението става политическа...

е) Този характер на ДПС, насочен към обособяване на отделни общности, формирани по етнически или религиозен признак, проличава и в разбирането, според което българската нация е сбор от разнородни културно-религиозни и етнически групи (т.1.2. от програмата). Дали това е така от историческо гледище, е въпрос на историческата наука. Същественото е, че идеята е противоположна на застъпената в Конституцията и в този смисъл е противоконституционна. Същото схващане лидер на движението е изразил на Конференция на експертите по въпросите на малцинствата в Женева през 1991 г. Същият лидер квалифицира българите мохамедани в страната като "хора, принадлежащи на религиозно малцинство с мюсюлмански ритуал". Впрочем тази формулировка обслужва провежданата етническа асимилация на това население, данни за което има по делото.

ж) Дейността на ДПС потвърждава направените вече изводи…

Множеството на фактите, а те сочат прояви на враждебност между разглежданите общности и българското население, на извършване на политическа дейност на турски език, на ограничаване правата на българското население (особено в районите, в които то представлява "малцинство"), на съзнателно ескалиране на напрежение в тези райони, не позволява отделните случаи да се разглеждат като единични, сами за себе. В своята съвкупност те придобиват характер на явление, което също показва етническата и верската основа на ДПС. На довода, според който подобни прояви подлежат на установяване само чрез влезли в сила присъди, защото осъществяват евентуално състав на съответни престъпления, може да се отговори чрез позоваване на обръщение към нацията на президента на републиката д-р Желю Желев от 3 ноември 1991 г.:

"За съжаление констатираме, че съществуват известни действия на някои ръководители и активисти на ДПС, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси...Такива действия са недопустими и аз категорично ги осъждам. Проблемите на нито една етническа или религиозна общност не биха могли да се решат чрез самоизолация и затваряне. Още по-малко по пътя на дискриминацията. Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани и всички държавни институции трябва да гарантират тяхното спазване..."

Към този цитат е трудно да се добави друго. Той е в съответствие с поддържаната в настоящото особено мнение теза, че ДПС е образувано на етническа и верска основа…

Такава е конституционната реалност на ДПС. Тя е следствие на фактическата реалност, създадена от непредубедено изложените обстоятелства. Н а тези обстоятелства трябва да се гледа само през призмата на Конституцията, изцяло в рамките на Конституцията подлежи на разрешаване повдигнатият (от оправомощен субект) спор за конституционността на ДПС. Ето защо правилното решение на повдигнатия спор по чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията означава да се обяви противоконституционността на ДПС. За да се ограничи движението само в защита на основни човешки права и свободи, за които е създадено, без да осъществява функции, присъщи само на политическите партии…

4. Изразеното становище по точка 1 от диспозитива на решението е подкрепено от шест съдии от Конституционния съд в заседание, проведено с участието на 11 съдии. Следователно издаденото решение се подкрепя от петима съдии.

Резултатът, получен при гласуването, не дава възможност да бъде постановено решение, поради което правилното приключване на делото следва да бъде в смисъл прекратяване поради невъзможност да се постанови решение при условията на чл.151, ал.1 от Конституцията.

Съгласно чл.151, ал.1 от Конституцията Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. За да бъде постановено решение, е необходимо квалифицирано мнозинство от седем съдии. В случая такова мнозинство не получава нито едно от разрешенията. Предмет на делото е спорът за конституционността на ДПС. Този предмет обуславя и съдържанието на решението. В единия случай отговорът гласи: "ДПС е противоконституционна партия", а в другия - "ДПС не е противоконституционна партия". Именно второто произтича от съдържанието на издаденото решение, въпреки че според разпоредителната му част, изразена в точка 1 от диспозитива, се отхвърля искането, с което е повдигнат спорът за конституционността на ДПС, т.е. искането за обявяване на противоконституционността на ДПС. За уважаването на това искане са гласували шест съдии, но и становището за отхвърляне на искането не е получило необходимото квалифицирано мнозинство. Въпреки това се стига до постановяване на решение.

От друга страна, решението, разглеждано като единство на мотиви и диспозитив, съдържа съображения в смисъл, че ДПС не е противоконституционна партия, защото не противоречи на чл.11, ал.4 от Конституцията. Щом се излагат мотиви в този смисъл, действителното съдържание на решението е: "ДПС не е противоконституционна партия." В това се състои основанието за отхвърляне на искането, а не в нещо друго (напр.,че то не е доказано или защото се позовава на конституционни разпоредби, които не се отнасят до преценката на конституционосъобразността на политическите партии и сдружения). Това основание обаче няма подкрепата на седем гласа на съдии от Конституционния съд и поради това не може да доведе до постановяване на възприетото решение.

Вън от това решението е постановено в нарушение на основен принцип, според който колективните органи (вкл. съдебните) вземат решения с мнозинство. Не е нужно този принцип да бъде обосноваван. Няма основания да бъде нарушаван.

Ето защо от гледище на правилното тълкуване и прилагане на чл.151, ал.1 от Конституцията правилният изход на делото е неговото прекратяване, без да се постановява решение по същество, тъй като е невъзможно да се постигне предвиденото в Конституцията мнозинство.


* Обн., ДВ, бр. 35 от 28 април 1992 г.

 

* Със съкращения

* Пълен текст на решението

* Пълен текст на особеното мнение

 

 





Гласувай:
3



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vaskud
Категория: Други
Прочетен: 5727
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031